Рапицата представлява широкоразпространена био земеделска култура от семейството на броколите и брюкселското зеле. Тя бележи началото си от земи в близост до Средиземноморието и се отглежда в умерен и хладен климат. По мнение на специалистите от Земеделска кооперация Гурково, основен производител и дистрибутор на рапица за страната, растението се явява третият най-голям източник на растителни масла в глобален аспект и се използва за производството на голям брой суровини като мед, растителни мазнини, биогорива. Благодарение на изобилието от полезни свойства, рапицата намира все по-голямо приложение в съвременната българска и световна кухня.

През годините в различните краища на света са се произвеждали различни по характеристики сортове рапица. У нас рапицата се отглежда най-вече в Северозападна България, а историята казва, че „родното място“ на културата, където е стартирало индустриалното ѝ отглеждане за пръв път е град Свищов.

„В началото на съществуването си у нас репицата, нейният „побратим“ по семейство, е била най-ценната маслодайна култура, но в последствие е изместена от навлизането на слънчогледа в земеделската продукция. В крайна сметка самата рапица възвръща позициите си в началото на 90-те години на миналия век и от тогава до ден днешен остава най-добрият предшественик на житните култури в сеитбообороротно отношение“, смятат от Кооперация Гурково.

Навлизането на рапицата на българския земеделски пазар обуславя и все по-широкото ѝ приложение в кулинарията в страната. Маслото, което се извлича от растението и в последствие се превръща в рапично олио съдържа богат „коктейл“ от витамини А, Е, D, К, фосфати, както и изключително полезните за човешкия организъм мастни киселини. Продуктът се получава чрез пресоване на дребните семена на рапицата, а хранително-вкусовите му свойства позволяват използването му в директна консумация без обработка.

Заклетите родни кулинари използват олиото за приготвяне на сосове, майонеза, студени храни, маринати, както и за пържене на зеленчуци и сосове при висока температура на нагряване. Подобно на конвенционалното олио, рапичното също трябва да се съхранява на прохладно място, защитено от слънчевата светлина. Положително качество на този продукт е неговият дългогодишен „живот“ – запазва прозрачността си и не придобива неприятен мирис.

Рапичното масло се прилага в хранително-вкусовата промишленост за приготвянето на чипс, маргарин, полуфабрикати, детски храни, майонеза, бисквити. Витамините в маслото спомагат за подобряването на обмяната на веществата и поради тази продуктът е широко застъпен в диетичните храни. Смята се, че пиенето на необработено рапично масло регулира функциите на репродуктивната система при жените, благодарение на природния аналог на женския хормон естрадиол в него.

От прашеца на растението рапица се произвежда и мед, който се използва в готварството поради предпазването от сърдечно-съдови заболявания, ставни и стомашно-чревни проблеми. Рапичният мед има бял цвят и съдържа голямо количество поленови зърна.

Био продуктът притежава свойствата да се използва като заместител на обикновената захар, като запазва вкусовите характеристики на напитката или храната, в която е поставен. Поради антиалергенните си качества и високото съдържание на витамин А, медът от рапица заема подобаващо място в менюто на бебета и малки деца.

Съвременната българска кулинария отрежда едно от челните места на рапицата като полезна съставка за организма на човека. Тенденцията е в бъдеще продуктите от рапица да бележат все по-сериозен ръст в продажбите и да имат все по-засилено присъствие в готварството в страната.